сряда, 13 април 2016 г.

Снимки в сряда! /Резерват Сребърна!/

    Случайно или не, е минала една година без два дни от последната публикация на "Снимки в сряда", музата ми е липсвала най-вероятно или търпението за обработка на снимки, все едно. Имам много материал и стар и нов. Започвам годината с новички снимки и нова разходка.
    Някой от Вас знаят, че аз съм родом от Силистра, а резервата е съвсем близо на около 14 км в посока Русе, не можете да го пропуснете езерото се вижда още от пътя. Бях обещала на М., много отдавна да го заведа, да видим пеликаните и моето обещание се проточи доста дълго, наистина достаааа. 
    Обещанието е спазено.
    Да Ви разкажа сега за резервата. Красиво място, което е хубаво поне веднъж да се посети. Особено сега, пролетта е великолепна, всичко вече е зелено, разцъфнало. В селото има къде да се преспи, а на самото езеро на няколко места са изградени беседки, пейки и барбекюта за страхотен пикник. Изградени са на няколко места вишки, доста високи за да може да се разгледа още по-добре. В музея има телескопи и бинокли за да можете добре да видите обитателите на езерото, а те за моя радост са доста в момента.
    Хареса ми много, че се грижат за резервата и изглежда така, както трябва да изглежда едно защитено място. Преди години си спомням, че езерото се беше превърнало в блато и пеликани нямаше, беше ужасно, но ако не се лъжа, направиха или поправиха канал към Дунав за да се пречиства водата или нещо такова и сега нещата са наред.
    Аз имам и един друг спомен с този резерват. В моите умения присъства и сервитьорството и моят тогавашен шеф, поддържаше лятото нещо като ресторантче точно пред музея и ходехме там само, когато имаше туристи. Говоря за времето, когато туристите се возеха с автобуси "Чавдар", на които пишеше "Балкантурист". Готвехме им истинска рибена чорба в чувен /нещо като голяма тенджера от чугун/, на огнище, представяте ли си за какво говоря. Беше много зрелищно и хората наистина се забавляваха. 
    В момента, в който започнах да снимам ми се искаше да имам от ония километрични обективи за да мога да снимам пеликаните наистина от близо, но уви. Изрязах една снимка максимално за да мога да ги приближа и до Вас. Въпреки страха ми от високо се качих на най-високата вишка, но езерото е доста голямо, а пеликаните се виждаха като точки. Имаше и още една група, но те бяха още по-далеч. Като се огледате навсякъде има разни водни обитатели, лебеди, корморани и такива всякакви. Още щяхме да разглеждаме, но дъжда ни изгони. Тръгнахме си много доволни, но ни вървеше на птици, по-пътя около рапицата видяхме два великолепни фазана, но те се оказаха с доста бързи крака и не можах да ги снимам, беше забавно!
    Приятно гледане!
  
















     

събота, 26 декември 2015 г.

Лирично отклонение в няколко бримки!

    Честита Коледа на всички и от сърце Ви пожелавам щастие и топлина! Много мислих какво име да дам на тази моя мечта! Е, "brimka" е на лице и вече се продава. Да не си помислите, че съм създала нещо уникално, не, но всяка бримка е направена с удоволствие и много се надявам да се хареса. Това е идея, която се върти в главата ми много отдавна, може би от година и малко, но все не ми оставаше време да започна, сега започнах и повярвайте ми, отнема много време и часове. Шапките и шаловете са ми страст и имам доста голяма колекция и ги нося с удоволствие, за мен те са важен аксесоар и затова ги направих с голямо удоволствие. Искаше ми се да имам повече време за шаловете, но те отнемат по-дълго време и засега са малко, но мисля да продължавам да ги правя. Това е причината да не публикувам нищо в блога дълго време, защото почти денонощно редях бримка след бримка. Може би се забавих малко с цялото изпълнение, но когато правя нещо искам да е както трябва. Всичко, от изработката до етикетите, опаковките и т.н. 14 шапки, 4 шала, това е за сега!
    Ако сте от София и имате път към The Mall, при моите много близки приятели от магазин "ETIKET", които предлагат едни от най-хубавите кожени аксесоари, казвам го защото е така, те приютиха моите шапки и шалове с голямо желание, можете да ги видите там.
    Не зная как ще продължи всичко, но времето ще покаже! Ще Ви кажа!













    До скоро! П.     

сряда, 15 април 2015 г.

Снимки в сряда! /Самотния нос.Емине!/

    Ако случайно сте чели някой от предишните постове на "Снимки в сряда", съм споменавала, че всяко наше пътуване е синоним на приключение, сякаш отиваме в "Гори Тилилейски", да и сега няма да е по-различно.
    С огромно желание тръгваме за село Емона и естествено пропускаме отбивката, защото тя е толкова невзрачна и необозначена, че ако не се загледаш никога няма да разбереш, че там някъде се намира толкова важно историческо място. Обратен завой и наобратно да търсим пътя.
    В последната секунда виждаме една малка табелка сочеща накъде е Иракли и всеки подготвен ще се сети, че там трябва да е и пътя за селото. От сега ви казвам, че тръгнете ли на там ви трябва задължително нещо от рода на танк или най-малко някаква кола с 4x4, никакви ниски коли, рискувате да си останете на някой баир. Не знам как да ви опиша пътя, на една от снимките се вижда малко по-равната част, когато стигнахме до горе, но наистина през цялото време се движихме с не повече от 20 км и ме беше адски страх, че ще си останем по средата, а и няма как да обърнеш пътят е много тесен, едва се разминавахме с едни сафари джипове, които слизаха от горе с мръсна газ. Предупредени сте, пътят е повече от лош. Отначало си помислих, че сме сбъркали пак пътя, отказах да повярвам, че за обявена "природна забележителност", достъпът е нулев. Прочетох после, че добре, че бил такъв пътя, че се било запазило много девствено, по-голяма световна глупост не бях чувала!
    Стигаме, най-накрая! Оказваме се на най-високото място откъдето се вижда цялото село и носа, виждаме и някаква база, военна най-вероятно. Няма жив човек, тишината се чува. Гледката е пленителна. Толкова е топло, че едва гледам, слънцето е все едно на главата ми. Вижда се и Стара Планина. Носа е видимо заграден и намерението да слезем до там се изпарява, общо взето за около 10 минути решаваме, че сме видяли всичко, в този момент чуваме от някъде приближаващ мотор, появява се откъм морето друг авантюрист, малко шантав се оказа. Та този странник ни насочи към единствената "забележителност", която може да видим там горе. Останките от манастира Св. Никола, от който е останала само една малка част, която е също толкова изоставена и оградена с телена мрежа, като ли ще спре някой. Черквата е била разрушена някога, външно е въстановена, но е на път времето и безхаберието пак да я върнат в началото.
    Почувствах се уморена от безсилие, уникално място забравено и оставено, защото няма кой да оправи един път за да могат повече хора да отидат дотам и да видят, да съживят селото. Представяте ли се да се събуждате всяка сутрин с тази гледка, незаменимо. 
    Снимките не са ми от най-добрите, но чак и да снимам ме беше яд, а и беше толкова слънчево, че едва виждах какво правя. 
    Тръгваме и сме обезкуражени да ходим някъде другаде. Истински изморени.
   















    

сряда, 8 април 2015 г.

Снимки в сряда! /Пловдив и аз!/

    Случвало ли ви се е да видите нещо, предмет, място, време, цвят и да знаете, че се разбирате взаимно, е това на мен ми се случва постоянно. Има места, които усещам по различен начин, влизам някъде и зная, че там мога да живея, избирам нещата и местата по усет и най-вече по красота, да всичко избирам първо по красота, чудят ми се!
    Пловдив за мен се оказа точно такова място, за няколко месеца ми се налага да ходя до там два пъти, но за кратко, първия път нямахме време да се разходим много, но от видяното си казахме, че трябва много бързо да се върнем. Върнахме се, пак за кратко, но все пак двата часа бяха само за Стария град, не можахме да отидем на други места, но аз се разбирам с това място.
    Снимките са много, дано имате търпение да ги разгледате, имам малък дебют в черно-белите снимки, надявам се да ви харесат и разбира се екстремните ми снимки, които явно ще се превърнат в обичайни и с по висока скорост.