На дълбоко за миди в Дълбока!

    Толкова е топло, че дори и мисълта не ми върви, нямам търпение да стане късният следобед за да тръгнем, бързам да свърша малко задачи, нормалните, които са запланувани плюс едно пазаруване и още толкова не запланувани и докато обърна бавно глава денят свършил.

    Станало е шест вечерта и "бандата на Шаро" се събира, всички по колите, чака ни път.

    Тръгваме, не се разхлади поне малко да му се не види, ох то не било съвсем на близо, минава час и ето ни там. Стръмно е, даже много, отиваме на дълбоко.

  

    Пристигаме, слънцето залезе, но нищо, просто е великолепно! Тишината те обгръща и се успокояваш, завладява ме една еуфория от емоции и се оглеждам навсякъде, искам да попия всичко, което се отвори пред погледа ми. Всички се усмихваме.

    

    Отдавна трябваше да дойдем, много е приятно, абсолютно непретенциозно, даже мога да кажа с лека домашна обстановка, на вратата ни посрещат млади хора с усмихнати лица и прашни крака, все пак сме на плажа и две страхотни зеленчукови градинки, от които най-вероятно беше и моята салата, добре поддържани и стратегически разположени ей така за уют.

    

    Ето това е мидената ферма! 

    Интересно е!

    Водата е толкова прозрачно чиста, че чаках онова водорасло да дойде по-близо до мен иначе се виждат само камъни, толкова е чиста!

    Аз съм алергична към миди, но не страдам от факта, не ги обичам особено за мен има рибка.

    Поръчваме, точно след няма и пет минути масата е затрупана от всевъзможни видове миди, студена бира, за мен сафрид, единствена неядяща миди и всевъзможни други.

    Толкова е хубаво, хапваш, ставаш,  разхождаш се, ако ти е станало тежко полягваш на едни страхотни шезлонги, които спокойно чакат подредени такива като нас. 

 

    Така в шеги и закачки минава вечерта, вече е късно, трябва да си ходим по къщите, но на никой не му се тръгва, така ни е обзело спокойствието и само при мисълта, че утре пак на работа и за еднаквото ни ежедневие оставаме още малко.

    Вече е късно, комарите започнаха да хапят повече отколкото трябва, всички пак по колите и тръгваме с лека умора в очите, но предоволни, пак ще дойдем!

    Това се случи в неделя в Мидена ферма Дълбока!