Снимки в сряда! /От с. Веселиново до Чудните скали!/

    Като тръгнеш за някъде веднъж и не можеш да стигнеш, щото колата се поврежда по средата на магистралата, трябвало е да се досетя, че не е трябвало да се ходи до там, защото и втория път не се получи. Дестинацията беше водопада Скока до с. Веселиново, та тръгнахме ние /с друга кола, защото нашата е грандиозно повредена, упорито решаваме, че трябва да го видим все пак/ стигаме почти до него, но пътя е толкова кошмарно черен, че спираме и виждам аз тия слънчогледи и започвам да снимам като обезумяла и в тоя момент две учтиви разхождащи се като нас се връщат от там дето ние сме тръгнали и ни казват..., а ако искате отидете, но то вода няма! А, какво ще кажете! Ние откъде да знаем, че лятото вода няма.
    Много рязък завой и обратно, но то пък рано и хайде до Чудните скали, то и с тях голяма комедия за втори път отиваме, първия път беше също такава романтика, объркахме пътя, оказахме се за пътя за Бургас, бензина почти свърши, та чак по тъмно ги открихме то язовир Цонево си е доста голям, но аз и това не знаех, че най-накрая ги видяхме по светло. Голям маратон е това да знаете!

    Не можах да спазя срока сряда, но все пак са минали 11 минути, много бързах!

   

  

Снимки в сряда! /Болата и Тюленово/

    Предизвиквам лятото да дойде, да побърза и с голям скок да прескочи цялата пролетна умора, въпреки, че обожавам пролетта, но ако може!
    Обещанието си е обещание и трябва да се спазва, закон! Тази седмица ще ви разходя до тези две страхотни кътчета по северното крайбрежие. Това може би е разказ с продължение, след Камен бряг и Яйлата това са следващите точки за посещение, изобщо обичам цялото това място и тази година пак ще отида. Със сигурност!

Снимки в сряда! /С 80 км в час!/

    Всяка сряда от сега нататък ще е посветена на фотографията и сега няма да имам причина да се оправдавам пред себе си, че нямам време или сега нямам вдъхновение.
   Започвам с тези екстремни снимки, казвам им така защото са заснети в движение, с около 70-80 км в час, за шофьора беше изпитание, но за мен истинско предизвикателство. Свикнали сме да се радваме на дърветата, когато са зелени и кичести, но са толкова невероятни с голите си клони на фона на залязващото слънце.
   Снимките са много, надявам се да ви харесат!