Снимки в сряда! /Самотния нос.Емине!/

    Ако случайно сте чели някой от предишните постове на "Снимки в сряда", съм споменавала, че всяко наше пътуване е синоним на приключение, сякаш отиваме в "Гори Тилилейски", да и сега няма да е по-различно.
    С огромно желание тръгваме за село Емона и естествено пропускаме отбивката, защото тя е толкова невзрачна и необозначена, че ако не се загледаш никога няма да разбереш, че там някъде се намира толкова важно историческо място. Обратен завой и наобратно да търсим пътя.
    В последната секунда виждаме една малка табелка сочеща накъде е Иракли и всеки подготвен ще се сети, че там трябва да е и пътя за селото. От сега ви казвам, че тръгнете ли на там ви трябва задължително нещо от рода на танк или най-малко някаква кола с 4x4, никакви ниски коли, рискувате да си останете на някой баир. Не знам как да ви опиша пътя, на една от снимките се вижда малко по-равната част, когато стигнахме до горе, но наистина през цялото време се движихме с не повече от 20 км и ме беше адски страх, че ще си останем по средата, а и няма как да обърнеш пътят е много тесен, едва се разминавахме с едни сафари джипове, които слизаха от горе с мръсна газ. Предупредени сте, пътят е повече от лош. Отначало си помислих, че сме сбъркали пак пътя, отказах да повярвам, че за обявена "природна забележителност", достъпът е нулев. Прочетох после, че добре, че бил такъв пътя, че се било запазило много девствено, по-голяма световна глупост не бях чувала!
    Стигаме, най-накрая! Оказваме се на най-високото място откъдето се вижда цялото село и носа, виждаме и някаква база, военна най-вероятно. Няма жив човек, тишината се чува. Гледката е пленителна. Толкова е топло, че едва гледам, слънцето е все едно на главата ми. Вижда се и Стара Планина. Носа е видимо заграден и намерението да слезем до там се изпарява, общо взето за около 10 минути решаваме, че сме видяли всичко, в този момент чуваме от някъде приближаващ мотор, появява се откъм морето друг авантюрист, малко шантав се оказа. Та този странник ни насочи към единствената "забележителност", която може да видим там горе. Останките от манастира Св. Никола, от който е останала само една малка част, която е също толкова изоставена и оградена с телена мрежа, като ли ще спре някой. Черквата е била разрушена някога, външно е въстановена, но е на път времето и безхаберието пак да я върнат в началото.
    Почувствах се уморена от безсилие, уникално място забравено и оставено, защото няма кой да оправи един път за да могат повече хора да отидат дотам и да видят, да съживят селото. Представяте ли се да се събуждате всяка сутрин с тази гледка, незаменимо. 
    Снимките не са ми от най-добрите, но чак и да снимам ме беше яд, а и беше толкова слънчево, че едва виждах какво правя. 
    Тръгваме и сме обезкуражени да ходим някъде другаде. Истински изморени.