Снимки в сряда! /Резерват Сребърна!/

    Случайно или не, е минала една година без два дни от последната публикация на "Снимки в сряда", музата ми е липсвала най-вероятно или търпението за обработка на снимки, все едно. Имам много материал и стар и нов. Започвам годината с новички снимки и нова разходка.

    Някой от Вас знаят, че аз съм родом от Силистра, а резервата е съвсем близо на около 14 км в посока Русе, не можете да го пропуснете езерото се вижда още от пътя. Бях обещала на М., много отдавна да го заведа, да видим пеликаните и моето обещание се проточи доста дълго, наистина достаааа. 

    Обещанието е спазено.

    Да Ви разкажа сега за резервата. Красиво място, което е хубаво поне веднъж да се посети. Особено сега, пролетта е великолепна, всичко вече е зелено, разцъфнало. В селото има къде да се преспи, а на самото езеро на няколко места са изградени беседки, пейки и барбекюта за страхотен пикник. Изградени са на няколко места вишки, доста високи за да може да се разгледа още по-добре. В музея има телескопи и бинокли за да можете добре да видите обитателите на езерото, а те за моя радост са доста в момента.

    Хареса ми много, че се грижат за резервата и изглежда така, както трябва да изглежда едно защитено място. Преди години си спомням, че езерото се беше превърнало в блато и пеликани нямаше, беше ужасно, но ако не се лъжа, направиха или поправиха канал към Дунав за да се пречиства водата или нещо такова и сега нещата са наред.

    Аз имам и един друг спомен с този резерват. В моите умения присъства и сервитьорството и моят тогавашен шеф, поддържаше лятото нещо като ресторантче точно пред музея и ходехме там само, когато имаше туристи. Говоря за времето, когато туристите се возеха с автобуси "Чавдар", на които пишеше "Балкантурист". Готвехме им истинска рибена чорба в чувен /нещо като голяма тенджера от чугун/, на огнище, представяте ли си за какво говоря. Беше много зрелищно и хората наистина се забавляваха. 

    В момента, в който започнах да снимам ми се искаше да имам от ония километрични обективи за да мога да снимам пеликаните наистина от близо, но уви. Изрязах една снимка максимално за да мога да ги приближа и до Вас. Въпреки страха ми от високо се качих на най-високата вишка, но езерото е доста голямо, а пеликаните се виждаха като точки. Имаше и още една група, но те бяха още по-далеч. Като се огледате навсякъде има разни водни обитатели, лебеди, корморани и такива всякакви. Още щяхме да разглеждаме, но дъжда ни изгони. Тръгнахме си много доволни, но ни вървеше на птици, по-пътя около рапицата видяхме два великолепни фазана, но те се оказаха с доста бързи крака и не можах да ги снимам, беше забавно!

    Приятно гледане!